Българска · любовни · мои любими · поезия

Богомил Райнов – Пак премина

Пак премина без теб и тоз ден.
Не дойде, пък и аз те не чаках.
На прозореца стар и студен
дъжд до късно безсмислено плака.

Пак по стаята крачки броих;
четох книга, която не помня;
писах нещо, което изтрих;
гледах често без нужда часовника.

Както винаги мина денят.
Падна вънка на здрача пердето.
Уморен от сълзите, дъждът
с тъмен облак забули лицето си.

А сега – накъде? Уморен,
все това „накъде“ си повтарям.
Ден ли бе, или сянка на ден?
– Празен лист е станал календарят.

Любовен календар 1941-1942

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s