Богомил Райнов – Отрова

Хубаво е да живее човек.
Хубаво е – ако може.
Иначе има отрова,
остра кама, пистолет.

Ние живота обичаме,
но да живеем не можем –
книги четем или пишеме
и се разправяме с Бога.

Пролет – за нас туй е тема,
тема е също и вятърът.
Ний с пролетта не живеем,
вятър не гали душата ни.

Видим ли нещо красиво,
мислим веднага за стихове.
После във къи отиваме,
сядаме, пишем.

Хубавото не познаваме –
то е за нас само тема.
Някой се радва на празника,
ний на поемите.

Вънка разхождат се хора –
Сядаме пишем поема;
слънце изгряло на двора –
нова поема

Тъжно ти станало нещо
дълга елегия.
Някой починал отсреща
нова елегия.

Вярно, живота обичаме,
но да живеем не можем.
Някой се трови с отрова
Ние със стихове.